Отчайващата реалност на един хирург в Газа

Писателят е съветник еластичен и реконструктивен хирург и някогашен вицепрезидент на Кралския лицей по хирурзи на Англия, който пътува до Газа с

По-рано този месец оперирах 17-годишно момиче, което беше осиротяло по време на въздушен удар в Газа. Под театрални пердета, спонтанни от хирургически престилки, и с остриета на ножове, стиснати рисково в щипци заради липса на стерилизирани дръжки, на вятъра се пробвах да изрежа тъканите, надупчени от шрапнели. Знаех, че при тези условия заразяването е доста вероятно; съответно ампутирахме крайници й няколко дни по-късно.

Моите две седмици като хирург доброволец в Европейската болница в Газа покрай Хан Юнис, в действителност последното работещо здравно заведение в Южна Газа, не приличаха на нищо, което в миналото съм преживявал преди. За първи път посетих окупираната линия преди 10 години по време на интервенция Protective Edge — военния спор на Израел с Хамас през 2014 година — преподавайки и обучавайки локални сътрудници в техники за реконструктивна хирургия. Тогава бях изумен от жестоките рани на моите пациенти, само че нищо не можеше да ме приготви за мащаба на филантропичния колапс в Газа през днешния ден.

Болницата, която в миналото познавах, беше неузнаваема, скрита зад голяма навалица от хора, пристигнали да търсят леговище в комплекса. Коридорите и стълбищата бяха цялостни със фамилии, търсещи убежище; деца от всички възрасти тичаха през едва осветените пасажи. Спешното поделение беше сцена на едвам проведен безпорядък, който щеше да избухне с нови пациенти след всеки обстрел.

Въпреки напъните на отдадените локални сътрудници имаше опустошително утежняване на хирургичното обезпечаване. Повечето аспекти на „ асептичната техника “ – стерилният способ на хирургия и грижа за рани, разказан за първи път от Флорънс Найтингейл по време на Кримската война – са били изоставени заради липса на уместно съоръжение. За мен беше изумително, че гръбнакът на безвредната хирургия, който се практикуваше по време на всеки спор от окопите през Първата международна война до Афганистан, се беше разпаднал изцяло.

Без подобаваща дезинфекция пациентите няма да оцелеят, без значение какъв брой дипломиран е хирургът. И даже в случай че ефикасната интервенция беше допустима, болничното заведение надали можеше да обезпечи следващи грижи поради минималните уреди за интензивно поделение и дефицита на опитни клиницисти за ръководство на следенето. В резултат на това инфекцията на раната е универсална и тежка.

Броят на умрелите в Газа, който сега се прави оценка на над 29 000, е задоволително фрапантен. Но мащабът на изменящите живота пострадвания от изгаряния до вградени шрапнели и загуба на крака е извънредно замайващ. Разбрах за какво фамилии без заслон се събират дружно, когато са атакувани, за да могат да живеят или да умрат дружно. Загубата на болничен личен състав от гибел и пострадвания единствено задълбочи рецесията в опазването на здравето.

Сред касапницата и мизерията, намаляващият брой на останалия личен състав е научил психически тактики за оцеляване. Над дребна чаша кафе, сварено на открит пламък на пода на операционната зала, един хирург ми описа по какъв начин се е научил да се изправя единствено пред медицинския проблем пред себе си, дистанцирайки се от опустошителната предистория на пациента.

В доста връзки се усещах беззащитен, само че наличието на задгранични медици най-малко увери локалния личен състав, че е по-малко евентуално да попаднат под офанзива на IDF. Въпреки че съм работил в конфликтни зони в предишното, в никакъв случай не съм преживявал толкоз продължителна бомбардировка. Станах по-разтревожен и буден с напредването на две седмици в болничното заведение, само че хората от Газа търпяха това повече от четири месеца.

Откакто напуснах, обмислих интензивно какво можем да създадем, с цел да овладеем тази злополука. Медицински личен състав и съоръжение са извънредно нужни. Съществуващите линии за доставки са извънредно несъответстващи и всеки ден се губят животи, когато тези запаси са арестувани. Могат ли нашите държавни управления да не отстранен бюрокрацията, възпрепятстваща животоспасяващите доставки?

В един от последните ми дни в болничното заведение срещнах моя другар Мо, млад палестински доктор, с който работя от десетилетие. Той беше изместван шест пъти от октомври, само че пое риска да ме посети от Рафа. „ Отнеха всичко, доктор Тим, и най-много лишиха достолепието ми “, сподели ми той, до момента в който се прегръщахме. Когато го попитах по какъв начин продължава, продължава да лекува пациенти, той ме погледна с горест. „ Трябва да живеем “, сподели той. „ Трябва да продължим “.